Диабет

Захарният диабет е хронично, метаболитно заболяване, при което е налице повишено ниво на глюкоза в кръвта(хипергликемия). Глюкозата е необходима за производството на енергия във всяка една клетка от тялото.

Преминаването на глюкозата от кръвта в клетките става с достатъчно количество от хормона инсулин. Инсулинът се секретира от бета- клетките на задстомашната жлеза(панкреас). Той има подчертано анаболно действие, т.е. стимулира процесите на изграждане и натрупване. За диабет говорим в случаите, когато има пълна или частична липса на инсулинова продуция. Следователно, ако тялото ни не произвежда достатъчно инсулин, кръвната захар е във високи нива. В дългосрочен план, това има негативни последствия.

Разграничаваме няколко типа диабет. Захарен диабет тип 1 се класифицира се като автоимунно заболяване, тъй като антитела атакуват бета клетките на панкреаса. В резултат на това настъпва пълна липса на инсулин и е абсолютно необходимо неговото инжектиране.

Световни фармацевтични компании са много близо до намирането на лек за захарен диабет тип 1. В момента проучванията са в посока трансформиране на стволови клетки в бета- клетки, секретиращи инсулин, като при здрав човек. Обект на разработване са и глюкозо- чувствителни инсулини, които не причиняват хипогликемия.

Захарен диабет тип 2 е най- разпространеният тип диабет- 90% от всички случаи. При него е нарушено самото действие на инсулина. Той не може да „отвори“ вратата на клетката и глюкозата да навлезе в нея. Много често говорим за инсулинова резистентност. При този тип диабет лечението може да бъде както с инсулин, така и с перорални антидиабетни средства, а напоследък все по- често и с неинсулинови инжеционни форми.

Гестационният захарен диабет е форма на диабет, която се появява по време на бременността и обикновено изчезва след раждането. Дължи на наддаването на тегло и действието на плацентарните контраинсуларни хормони.
Повечето хора, преди да развият диабет, се намират в т.нар. преддиабетно състояние. За него е характерна повишената кръвна захар, но това все още не е достатъчна причина пациентът да бъде диагностициран с диабет. Превенцията е възможна чрез поддържане на здравословно тегло, сваляне на килограми, ако това е нужно, редовна физическа активност и избягване на тютюнопушенето.

Рисковите фактори за отключване на заболяването са:

1. Наднормено тегло и затлъстяване
2. Родственици, боледуващи от захарен диабет
3. Високо кръвно налягане
4. Високи нива на холестерол и триглицериди в кръвта
5. Раждане на плод с тегло над 4 кг.
Първи признаци на повишена кръвна захар:
1. Умора и отпадналост- често биват пренебрегвани и затова диабетът понякога може да остане незабелязан дълго време
2. Сухота в устата и силна жажда, лепкави устни
3. Постоянно чувство на глад
4. Често уриниране, влючително и нощем
5. Сънливост, замъглено зрение
6. Наличие на ацетон в урината
7. Сърбеж по тялото, особено в областта на гениталиите.

Ако забележим тези „червени флагове‘ е задължително да се консултираме с лекар, който ще назначи по- нататъшни изследвания и ще проведе обстоен преглед.

Сам по себе си захарният диабет не е животозастрашаващо състояние. Не е и невъзможен пълноценен начин на живот, ако човек е диабетик. Това, което има значение обаче, са усложненията, които настъпват при неоткрит диабет или неконтролиране на високата кръвна захар. С времето настъпват увреждания на зрението, бъбреците, периферните нерви, кожата. От съществено значение е редовното изследване на кръвната захар. Това би спомогнало за ранно откриване на заболяването преди да настъпят усложнения.

Освен в лаборатория, днес бихме могли да проследяваме нивата на глюкоза в кръвта си и в домашни условия. Това е възможно с помощта на глюкомер. Глюкомерите са малки устройства, чието използване е изключително лесно и измерването на кръвната захар става за секунди. Могат да се открият в най- близката аптека. Оттам можем да се снабдим и с тест- ленти, които също са задължителен консуматив за самоконтрол на кръвната захар у дома. Стойностите на глюкозата на гладно трябва да бъдат в диапазона 2,8-6,2 mmol/l. При отклонения от тази норма е наложително да се консултираме с ендокринолог.